Построиха ли Билдербергите новия световен ред
ДИМИТЪР НЕДКОВ
публицист
Какво взеха решение Билдербергите е въпрос най-малко с три въпросителни, който годишно по това време на годината се завърта в главите на множеството от световните играчи в политиката, бизнеса и обслужващите държавните управления мозъчни тръстове. В много трагичната откъм сюжетни обрати на международната сцена, едвам преполовена 2019-та, отговорът на този “въпрос за най-малко няколко трильона $ ” се очакваше откъм швейцарския Монтрьо. Трудно проходимите Алпи постоянно са били комфортно леговище, гарантиращо анонимността на срещите на тъй наречените “тайни общества ” от вида на Билдербергите. Още повече, когато става въпрос за тясното мостче, отвеждащо до възпетия от Байрон феодален Шильонски палат на брега на Женевското езеро. Митологизираните Билдерберги си падат по търсенето на някакъв бездънен символизъм, загатващ главната тематика на годишната им полемика по отношение на ориста на света при избор на мястото за дискретно уединение. Ако обвържем байроновския сантиментален зов против несправедливостта, произлизащ от историята на героя от поемата “Шильонският пандизчия ” монахът-реформатор Франсоа Бонивар, би могло да се допусна, че тревогата от все по-нарастващата бездна сред световния хайлайф и народонаселенията по земята към този момент тревожи сънищата, даже и на недосегаемите на недостижимия си връх Билдерберги. До какво ще докара надигащият се планетарен яд от очевадната обществената неправда и арогантната безотговорност на
назначените от тях СIО-та
в политиката, бизнеса, медиите и “правилно образоващата ” младите генерации хербаризирана академична среда? Това вероятно пък е към този момент съдбоносния и за самите тях въпрос, на който търсят отговор Билдербергите.
Ами в случай че са решили да възстановят изначалната концепция за народна власт?!? – стряскат се в потните си сънища политиците от всички цветови нюанси на днешната партийна джунгла. Същите тези политически Франкенщайновци, купили формалната си власт над народите по схемата “един долар-един глас ”. Тази вулгарна договорка с обществото им вдъхва след това куража, да оправдават антиобществените си решения пред обитаемоте с мъртви души парламенти с демократичната мантра: но нали народът по този начин пожела, гласувайки за нас...
Ами в случай че са решили да слагат на публично разискване отсъствието на каквато и да е било добродетелност в господстващия неолиберален стопански модел?!? – поглеждат към наподобяващите на средновековни галери с прикованите към пейките гребци, фабричен конвейери днешните индустриални магнати. Същите тези, които с високопарно отвращение към конвейерщиците, затварят още на третата страница онази история за клетниците на Юго, в която някой претърпял по жанвалжановски катарзиса си някогашен изгнаник на индустриалната система, ще подскаже на подрастващата войска Гаврошовци образеца за мъжество и жертвоготовност върху барикадите, издигнати на автомагистралите, водещи до индустриалните зони.
Ами в случай че са решили да извадят на показ сметките на фиктивните офшорни компании, в които са шифровани големите облаги вследствие на извънбалансовите банкови интервенции?!? – треперят банкерите от вибрациите на другояче галещия ухото темп на банкнотоброячните им машинки. Същите тези финансови виртуози, обременени от ломбардската си некадърност
да включат нещастието човешко в магическите си формули
обясняващи златното им предписание: ние не отговаряме пред никого.
Ами в случай че са решили да спрат кранчето на класическите средства за всеобща информация?!? – боязливо поглеждат към печатните преси и телевизионните екрани все по-зависимите от политическите управляващи медийни магнати. Същите тези досегашни монополисти върху истината, редактиращи всяка неуместна за мощните на деня мисъл.
Или пък опасенията на щатните към управляващите интелектуали, трансформирали се в най-обикновени пиарщици на сътворени в партийните централи поръчки за властта, посредством спечелването на националното доверие към обещавания следващ вид за ярко бъдеще.
Всичките тези тревожни “ако ”, произтичат не от фантасмагориите на някакви си конспиролози, а от обществено оповестените от самите Билдерберги тематики за размисъл измежду удобната за ефикасна мисловна активност, прочистена от свежия алпийски въздух атмосфера край женевското езеро. Бъдещето на капитализма и налягането в кръвоносната за него финансовата система; диагнозата на Планетата при все по-тревожните климатични аномалии; киберсигурността в световната информационна интернет паяжина; възходящата медийна характерология на обществените мрежи; подмяната на божествената загадка за раждането на живота със силиконовото инвитро на изкуствения разсъдък. Това е първата част на резюмето на тазгодишния дневен ред на Билдербергите, засягаща основната паника – ще оцелеят ли индивидът като биологичен тип с разсъдък и органичното единение на публичната система в която индивидът действа като самоосъзнаваща се персона. Втората част се отнася до много по-наложителното бързо намиране на отговора какво се случва с европееца и най-стария континент в целокупност и ще е ли в положение тъй наречените към момента Евросъюз да седне на все по-необходимия формат
“кръглата маса ” с императорите
на Съединени американски щати, Китай и Русия по въпроса за персоналните нуклеарни куфарчета.
Е... и какво взеха решение в последна сметка Билдербергите тази година???
Нищо не взеха решение!!! – е единственият верен отговор, който поставя точката на питанката дали Билдербергите са тъй наречените Световно държавно управление с чиито решения оправдаваме сполетяващите ни взаимообвързани материални и морални
глобални рецесии. Билдербергите не са Световно държавно управление, тъй като това най-безмълвно и заради това набедено за най-тайно общество, в никакъв случай нищо не взема решение. Не води протоколи с взети решения, нито подписва договорености. Малобройните му действителни членове не са наследствено миропомазана династия, гарантираща абсолютизма на публичния им статус, не са подчинени на уставни права и отговорности, и даже не събират членски импорт, тъй като всеки самичък си заплаща сметката за рядко срещаната обезпечена от “честната дума ” анонимност на споделената негова позиция за действителното положение на света. Такава е била концепцията при основаването още през май 1954 в холандския хотел “Билдерберг ”, откъдето идва и името. И до ден сегашен не е известно точното наличие на първите беседите на създателите на митичното към този момент обществото, само че не е надалеч от истината догатката, че е търсена рецептата – по какъв начин се възвръща материалния и човешкия запас на цялостен един, опустошен от две поредни международни войни континент и по какъв начин да не се допусне някой по-емоционален водач на легналата злокобна сянка сред Изтока и Запада на Студената война, да не драсне този път към този момент
нуклеарна съчка на необратим световен пожар
Необходима детайлност за публичното мнение е и значителната разлика сред дейните малобройни членове на групата на Билдербергите и поканените като посетители на годишните сбирки най-малко по стотина именити от целия свят посетители с експлицитното конкретизиране, че височайшата лична покана не дава привилегията на участие. Палитрата от експертни отзиви на визитьорите и опцията пък самите посетители да чуят разнообразни гледни точки по горещите за деня световни тематики, избистря значително констатациите за настоящото положение на света и публичните връзки, както на другите обществени пластове, по този начин и на междунационалните връзки.
Тази година да вземем за пример, интуицията подсказва, че вероятно новата, само че за сметка на това много очарователна и то по френски фасон шефка на ЮНЕСКО Одре Азуле, няма по какъв начин да не се прибере угрижена в парижката централа след срещата на която, къде в прав текст, къде завоалирано й е подсказано, че, в случай че човечеството продължава по този начин вероломно да се отнася към оставеното от предците културно-историческо завещание, идващите генерации
няма да имат кой знае каква историческа памет
за предшестващите цивилизации.
Главният и то с много трафаретни разбирания за мира и войната бюрократ на НАТО Йенс Столтенберг сигурно е подусетил голямата разлика сред полета на ястреба към набелязаната цел и звука на прелитащата балистична ракета от най-новите генерации. А дали колумнистът на “Ню Йорк таймс ” от български генезис Иван Кръстев се е замислил за нуждата от много основни корекции в позакъсалата в последно време пропагандна идеология на ръководения от него Център за демократични тактики следва да разберем от писанията му в задокеанския медиен флагман на неолиберализма.
Няма по какъв начин обаче, тазгодишният конгрес на все по-угрижените за бъдещето на света Билдерберги, да не е отделил най-малко един от трите дни, за най-назрялата и към този момент извънредно мъчителна тематика – материалните и духовните последици от все по-абстрактните хрумвания на високотитулуваните стопански светила. Става дума за даже математически дефинираната налудничава концепция за креативното разрушение на стопанската система като детайл на напредъка. Казано на човешки език – с цел да пораства, нейно величество Икономиката е длъжна първо да унищожи остатъците. Или още по-простичко – умишленото поддържане на равнищата на глада и нищетата посредством математическата формула на нещастието за милиарди хора по земята, като се изключи оня прославен “златен милиард ”, който може да си заплати оцеляването с раздадените посред им остатъци под формата на големи бонуси, потънали в анонимните им офшорни сметки. А предстоящата нова международна криза, чукаща към този момент на вратите на по-бедните дребни държавици, да бъде оправдана с от дълго време направеното “научно изобретение ” за непредсказуемия темперамент на глобализираната стопанска система.
Запознати с финалната коктейлна част на най-тесния кръг Билдерберги, несъмнено откакто са си тръгнали поласканите от поканата посетители, описват шушукайки наложителния,
сговорнически финален тост
на отдадените: За положително или за неприятно, ние не сме Богове и не можем да отгатнем следствията от нашите дейности, тъй като с мълчанието си ние лишаваме света от вяра, само че най-малкото което можем да му подарим е следващата заблуда...
Какво ли си е мислел бродещия сред Билдербергите тази година дух на монаха Франсоа Бонивар, байроновият “Шильонски пандизчия ”, хвърлен в подземията на замъка Шильон край Монтрьо от херцог Карл III Савойски, поради еретичните му, през днешния ден може би наречени “популистки ” хрумвания за съществена социална промяна, премахваща унижаващата на първо място човешкото достолепие, неправда на владетелите към ръководените жители.
standartnews.com
публицист
Какво взеха решение Билдербергите е въпрос най-малко с три въпросителни, който годишно по това време на годината се завърта в главите на множеството от световните играчи в политиката, бизнеса и обслужващите държавните управления мозъчни тръстове. В много трагичната откъм сюжетни обрати на международната сцена, едвам преполовена 2019-та, отговорът на този “въпрос за най-малко няколко трильона $ ” се очакваше откъм швейцарския Монтрьо. Трудно проходимите Алпи постоянно са били комфортно леговище, гарантиращо анонимността на срещите на тъй наречените “тайни общества ” от вида на Билдербергите. Още повече, когато става въпрос за тясното мостче, отвеждащо до възпетия от Байрон феодален Шильонски палат на брега на Женевското езеро. Митологизираните Билдерберги си падат по търсенето на някакъв бездънен символизъм, загатващ главната тематика на годишната им полемика по отношение на ориста на света при избор на мястото за дискретно уединение. Ако обвържем байроновския сантиментален зов против несправедливостта, произлизащ от историята на героя от поемата “Шильонският пандизчия ” монахът-реформатор Франсоа Бонивар, би могло да се допусна, че тревогата от все по-нарастващата бездна сред световния хайлайф и народонаселенията по земята към този момент тревожи сънищата, даже и на недосегаемите на недостижимия си връх Билдерберги. До какво ще докара надигащият се планетарен яд от очевадната обществената неправда и арогантната безотговорност на
назначените от тях СIО-та
в политиката, бизнеса, медиите и “правилно образоващата ” младите генерации хербаризирана академична среда? Това вероятно пък е към този момент съдбоносния и за самите тях въпрос, на който търсят отговор Билдербергите.
Ами в случай че са решили да възстановят изначалната концепция за народна власт?!? – стряскат се в потните си сънища политиците от всички цветови нюанси на днешната партийна джунгла. Същите тези политически Франкенщайновци, купили формалната си власт над народите по схемата “един долар-един глас ”. Тази вулгарна договорка с обществото им вдъхва след това куража, да оправдават антиобществените си решения пред обитаемоте с мъртви души парламенти с демократичната мантра: но нали народът по този начин пожела, гласувайки за нас...
Ами в случай че са решили да слагат на публично разискване отсъствието на каквато и да е било добродетелност в господстващия неолиберален стопански модел?!? – поглеждат към наподобяващите на средновековни галери с прикованите към пейките гребци, фабричен конвейери днешните индустриални магнати. Същите тези, които с високопарно отвращение към конвейерщиците, затварят още на третата страница онази история за клетниците на Юго, в която някой претърпял по жанвалжановски катарзиса си някогашен изгнаник на индустриалната система, ще подскаже на подрастващата войска Гаврошовци образеца за мъжество и жертвоготовност върху барикадите, издигнати на автомагистралите, водещи до индустриалните зони.
Ами в случай че са решили да извадят на показ сметките на фиктивните офшорни компании, в които са шифровани големите облаги вследствие на извънбалансовите банкови интервенции?!? – треперят банкерите от вибрациите на другояче галещия ухото темп на банкнотоброячните им машинки. Същите тези финансови виртуози, обременени от ломбардската си некадърност
да включат нещастието човешко в магическите си формули
обясняващи златното им предписание: ние не отговаряме пред никого.
Ами в случай че са решили да спрат кранчето на класическите средства за всеобща информация?!? – боязливо поглеждат към печатните преси и телевизионните екрани все по-зависимите от политическите управляващи медийни магнати. Същите тези досегашни монополисти върху истината, редактиращи всяка неуместна за мощните на деня мисъл.
Или пък опасенията на щатните към управляващите интелектуали, трансформирали се в най-обикновени пиарщици на сътворени в партийните централи поръчки за властта, посредством спечелването на националното доверие към обещавания следващ вид за ярко бъдеще.
Всичките тези тревожни “ако ”, произтичат не от фантасмагориите на някакви си конспиролози, а от обществено оповестените от самите Билдерберги тематики за размисъл измежду удобната за ефикасна мисловна активност, прочистена от свежия алпийски въздух атмосфера край женевското езеро. Бъдещето на капитализма и налягането в кръвоносната за него финансовата система; диагнозата на Планетата при все по-тревожните климатични аномалии; киберсигурността в световната информационна интернет паяжина; възходящата медийна характерология на обществените мрежи; подмяната на божествената загадка за раждането на живота със силиконовото инвитро на изкуствения разсъдък. Това е първата част на резюмето на тазгодишния дневен ред на Билдербергите, засягаща основната паника – ще оцелеят ли индивидът като биологичен тип с разсъдък и органичното единение на публичната система в която индивидът действа като самоосъзнаваща се персона. Втората част се отнася до много по-наложителното бързо намиране на отговора какво се случва с европееца и най-стария континент в целокупност и ще е ли в положение тъй наречените към момента Евросъюз да седне на все по-необходимия формат
“кръглата маса ” с императорите
на Съединени американски щати, Китай и Русия по въпроса за персоналните нуклеарни куфарчета.
Е... и какво взеха решение в последна сметка Билдербергите тази година???
Нищо не взеха решение!!! – е единственият верен отговор, който поставя точката на питанката дали Билдербергите са тъй наречените Световно държавно управление с чиито решения оправдаваме сполетяващите ни взаимообвързани материални и морални
глобални рецесии. Билдербергите не са Световно държавно управление, тъй като това най-безмълвно и заради това набедено за най-тайно общество, в никакъв случай нищо не взема решение. Не води протоколи с взети решения, нито подписва договорености. Малобройните му действителни членове не са наследствено миропомазана династия, гарантираща абсолютизма на публичния им статус, не са подчинени на уставни права и отговорности, и даже не събират членски импорт, тъй като всеки самичък си заплаща сметката за рядко срещаната обезпечена от “честната дума ” анонимност на споделената негова позиция за действителното положение на света. Такава е била концепцията при основаването още през май 1954 в холандския хотел “Билдерберг ”, откъдето идва и името. И до ден сегашен не е известно точното наличие на първите беседите на създателите на митичното към този момент обществото, само че не е надалеч от истината догатката, че е търсена рецептата – по какъв начин се възвръща материалния и човешкия запас на цялостен един, опустошен от две поредни международни войни континент и по какъв начин да не се допусне някой по-емоционален водач на легналата злокобна сянка сред Изтока и Запада на Студената война, да не драсне този път към този момент
нуклеарна съчка на необратим световен пожар
Необходима детайлност за публичното мнение е и значителната разлика сред дейните малобройни членове на групата на Билдербергите и поканените като посетители на годишните сбирки най-малко по стотина именити от целия свят посетители с експлицитното конкретизиране, че височайшата лична покана не дава привилегията на участие. Палитрата от експертни отзиви на визитьорите и опцията пък самите посетители да чуят разнообразни гледни точки по горещите за деня световни тематики, избистря значително констатациите за настоящото положение на света и публичните връзки, както на другите обществени пластове, по този начин и на междунационалните връзки.
Тази година да вземем за пример, интуицията подсказва, че вероятно новата, само че за сметка на това много очарователна и то по френски фасон шефка на ЮНЕСКО Одре Азуле, няма по какъв начин да не се прибере угрижена в парижката централа след срещата на която, къде в прав текст, къде завоалирано й е подсказано, че, в случай че човечеството продължава по този начин вероломно да се отнася към оставеното от предците културно-историческо завещание, идващите генерации
няма да имат кой знае каква историческа памет
за предшестващите цивилизации.
Главният и то с много трафаретни разбирания за мира и войната бюрократ на НАТО Йенс Столтенберг сигурно е подусетил голямата разлика сред полета на ястреба към набелязаната цел и звука на прелитащата балистична ракета от най-новите генерации. А дали колумнистът на “Ню Йорк таймс ” от български генезис Иван Кръстев се е замислил за нуждата от много основни корекции в позакъсалата в последно време пропагандна идеология на ръководения от него Център за демократични тактики следва да разберем от писанията му в задокеанския медиен флагман на неолиберализма.
Няма по какъв начин обаче, тазгодишният конгрес на все по-угрижените за бъдещето на света Билдерберги, да не е отделил най-малко един от трите дни, за най-назрялата и към този момент извънредно мъчителна тематика – материалните и духовните последици от все по-абстрактните хрумвания на високотитулуваните стопански светила. Става дума за даже математически дефинираната налудничава концепция за креативното разрушение на стопанската система като детайл на напредъка. Казано на човешки език – с цел да пораства, нейно величество Икономиката е длъжна първо да унищожи остатъците. Или още по-простичко – умишленото поддържане на равнищата на глада и нищетата посредством математическата формула на нещастието за милиарди хора по земята, като се изключи оня прославен “златен милиард ”, който може да си заплати оцеляването с раздадените посред им остатъци под формата на големи бонуси, потънали в анонимните им офшорни сметки. А предстоящата нова международна криза, чукаща към този момент на вратите на по-бедните дребни държавици, да бъде оправдана с от дълго време направеното “научно изобретение ” за непредсказуемия темперамент на глобализираната стопанска система.
Запознати с финалната коктейлна част на най-тесния кръг Билдерберги, несъмнено откакто са си тръгнали поласканите от поканата посетители, описват шушукайки наложителния,
сговорнически финален тост
на отдадените: За положително или за неприятно, ние не сме Богове и не можем да отгатнем следствията от нашите дейности, тъй като с мълчанието си ние лишаваме света от вяра, само че най-малкото което можем да му подарим е следващата заблуда...
Какво ли си е мислел бродещия сред Билдербергите тази година дух на монаха Франсоа Бонивар, байроновият “Шильонски пандизчия ”, хвърлен в подземията на замъка Шильон край Монтрьо от херцог Карл III Савойски, поради еретичните му, през днешния ден може би наречени “популистки ” хрумвания за съществена социална промяна, премахваща унижаващата на първо място човешкото достолепие, неправда на владетелите към ръководените жители.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ